Инат
публикувано на 26-03-2010 @ 3:55 pm
Аз съм ужасно инатлива жена. Отвратителна съм.
Като бях малка — на около десет, десет и половина, ми подариха нови обувки. От онези дето са като пластмасови. Ужасно ми убиваха, но ги носех от инат. Бяха бяло-прозрачни със сребърно. Залепваха за крака ми и блестяха. Бяха ми направили рани отзад над петата. Бяха раздрали кожата и течеше кръв. Обаче от инат аз не спирах да ги нося. Един ден заваля силен дъжд. Трябваше да тичам, краката ми кървяха, а от мокрото обувките се плъзгаха. Накрая, въпреки ината си, трябваше да ги сваля и да бягам боса в дъжда, стиснала обувките в ръка. Последните 100 метра до нашата къща бяха с чакъл. Малките камъчета се набиваха в ходилата ми, от петите ми се стичаше кръв, а дрехите и косата ми бяха прогизнали, но аз стигнах…
Когато пораснах, най-сериозно се заинатих да напиша книга. Детска мечта. Нямах ясна идея защо и как. Даже нямах конкретна идея за какво. Обаче бях решена да го правя. Обикалях с диктофон, говорех с хора, записвах историите им и дори ги снимах, все с идеята да разкажа историята на поне един от тях. Не можех да спя от инат. Лягах за по три-четири часа през деня, а после пишех цяла нощ. През нощта е тихо и си мислех, че ще мога по-добре да чувам историите от диктофона, както и мислите си. Живеех предимно на кафе, черен чай с ром и сухари. Накрая все пак написах книгата. Не знаех кака да разкажа нито една от всичките истории, които бях събрала, затова написах книга за това как съм ги събирала. С всичкия си инат.
Последно се заинатих заради мъж. Бях категорично решила, че го обичам и не можех да си го избия от главата. Караше ме да се усмихвам. Как се смееше изпод вежди, как танцува като тюлен, въртейки се на едно място, как се заяжда с мен. Всичко ме караше да се усмихвам. Глупавите му малки съобщения по всяко време и по всеки повод, интимността, която имаше без да е близо. Бях се заинатила безкрайно — знаех, че на него не му пука за мен, но…
После, за да си го избия от болната глава, започнах на инат да излизам с всеки срещнат. Инато не подбирах с идеята да докажа, че не пропусам шансовете по пътя. Разбира се всички тези мъже в една или друга степен не ставаха. Така в крайна сметка, само затвърждаваха инатото ми убеждението, че той е прекрасен. Исках да му се обадя и да му изкрещя, обаче не можех. Беше ме страх и се бях заинатила, че по-скоро ще умра от колкото да го загубя, като му призная. Бях убедена, че ако му призная, повече няма да го видя. А той пък инато продължаваше да е все така на постоянна, макар и не близка орбита, и все така беше прекрасен.
Той още си е прекрасен. Някой ден ще ми мине. Иска се само инат.
Свежо: (thumb up)
Мдааа, знам за какво говориш. И аз съм куче та дрънка — всичко е въпрос на време!
много свежо, само че ината в този случай не помага
Близостта плаши. В общия случай не само тебе, но и отсрешния. Но самотния човек е тъжен. А можеш да си самотен навсякъде. Също и в навалицата. Като видиш някой, който според тебе може да ти бъде близък, по добре се опитай. Винаги боли, но поне знаеш че не си пропуснал. Най-страшно не е когато се разминете мимолетно и не го видиш повече през живота си. По-лошо е, когато почнете да се виждате ден след ден. И става все по-трудно да прекрачиш. Накрая намразваш себе си. А ината е хубаво нещо.
ината ти явно е по рождение!?хората се свързват в двойки,за да се отърсят от кармичните си обременености.а теб просто ощене ти е дошло времето да се разделиш с ината,има още неща да учиш в живота,а имаш и гордост дето неискаш да престъпиш и да станеш едно с тоя мъж дето май ти е съдба.ината е вреден,за разлика от постоянството упоритоста и уважението към себе си и другие.ще си останеш сама на инат.
@Мирослав Чернев,
абсолютно плаши. Тъга, самота… повечето пъти са карти, важното е как ще ги изиграем. Звучи ли ти тъжно текста? Не знам, не беше тва идеята.
@hipnoval,
“хората се свързват в двойки,за да се отърсят от кармичните си обременености” -> мислиш ли.
Понякога самите връзки са кармични определености, мен ако питаш. И често “убежище”. 
@Анито, :Р
може да не съм висока и синеока, но пък ината, ама пак съм прерасна! Райт (сед Фред)! :Р
Свежо: ината ..
(thumb up) 
може да бъде
огромна движеща сила …
..зависи
трябва много да внимаваме
за какво го използваме..
@Събина,
Животът не е игра. Още по-малко хазарт. Ще ми се да те предпазя, не знам от какво. Но пък и като го гледаш много сериозно, пак съм стигнал до никъде. Иначе най-красивите моменти от живота ми са, когато слънцето се подаде иззад черни облаци.Доскоро е валял проливен дъжд.И всичко наоколо е мокро, чисто и лъчезарно. Някои момичета го имат в погледа си.
@Мирослав,
хехе мило, но няма нужда да ме предпазваш.:)
Положението далеч не е толкова “страшно”, колкото явно се чете в текста.
Ако кажеш на малко дете, че пламъкът на свещта пари, най-вероятно няма да ти повярва. Може и да си много убедителна. Но все пак той е толкова красив. И след години ще станеш лош пророк. Щото добри няма. Болката е основата на нашето познание. Но винаги е по-удобно да се учиш от чужди грешки. Можеш да го разглеждаш и като игра на сляпа баба все тая.