За да прилича на изискано ястие от няколко пласта, всяка романтична и не толкова връзка трябва да приключи и тогава да бъде направен анализ.

Майката си е ебало, оказва се, че не сме особено различни. Връзките ни, съответно – също. Най-лесният начин да го разберем – пътуване във влак. При 6–7 вагона и 90–100 души във всеки вагон простата сметка на колко проблеми и трагедии вози кроткият влак по различна за всеки (значи не толкова различна) дестинация леко свива стомасите. Влакът на трагедиите. А изглежда толкова слънчев и щастлив понякога. Макар и мръсен.

Пласт N1: СУТРИНАЧАЛО
Когато един разумен човек потърси по-ангажираща връзка, това не значи нищо. Когато такава връзка потърсят двама и се намерят взаимно, това често довежда до сутриначало. Слънцето ви събужда заедно, прегърнати, усмивката е обща, но това съвсем не значи, че на всеки се пада по полуусмивка. Не. Не. Не мислиш за путка. Мислиш за жена. Не правиш планове за бъдещето – нещата са толкова динамични, че всеки ден ви дава мънички дилеми, радости. Слънцето. Това сутриначало може да продължи седмици, месеци, но понякога продължава и години. Взаимно опознаване. Това събужда поетите. Тогава забравяш семейството си, ставаш екзалтиран, влюбен, немислещ, щастлив до безобразие, очите ти блестят, оная ти работа се превръща в индикатор за нейното присъствие. Жената се разхубавява, дори ти се разхубавяваш до нея. Тя иска да си луд и ти ставаш луд. Ти искаш да е усмихната и усмивката не слиза от лицето й. Не се ебете (добре де, само понякога). И секс не правите. Правите любов, ама ако го кажеш на някой френд, ще те спукат от бъзици, така че недей.

Пласт N2: ЛЪЖАБСУРД

Изтъркване – шибана думичка, която е по-гадна дори от досадното претъркване (досадно за теб, жените плачат от болка понякога, знам) по време на ебане/секс/любов (зачертай грешните; всеки път зачертаваме различни). Интелигентни и все пак малоумни ТВ психолози ще кажат, че една връзка трябва да се поддържа свежа, да правите нови неща заедно, да се изненадвате. Копеле, не е така. Сутриначалото няма да се върне. Това е лъжабсурд. Ако не обичаш гъби, а искаш да стигнеш до пласта със сусама и пушеното сирене, все пак трябва да сдъвчеш някоя гъбка (преместването на неприятните хапки-моменти отстрани в съда не се брои). Умните и същевременно красиви жени няма да се предадат току тъй пред някакви си гъби. Те ще искат да отидете някъде. ще искат да ви се случва нещо ново и много ще работят в тази посока. Те ще искат промени – в самите себе си и във вас, момчета. И, да, те просто ще искат. Жената има невероятното свойство да бъде любовница, жрица на дома, бъдеща майка на децата ни (а понякога, за жалост, и на нас), но тя няма да се умори. Истинската жена ще иска. Какво? Истински мъж до себе си. Дом. Забавления. Бъдеще. Марков парфюм (не от тъпотия и конформизъм, а от онази сладка кокетност, която обичаме у жената до себе си – да е красива и изящна, сякаш само за нас). И истинският мъж заебава всичко освен жената. Създава си нови приоритети. Трансформация – от пич в съпруг (както нейната – от ученичка в пичка, ама това е на доста по-ранен етап). Лъжабсурд е да продължаваш напред, но го правиш, защото искаш, тя иска, заедно искате неща, срещи, лудост. Вашата лъжа е обща, макар че може да бъде направен опит да класифицираме различните подлъжи. Лъжа N1: тя лъже него, той лъже себе си, че тя не го лъже. Т.е. пак стигаме до Карбовски, това дебело копеленце, и неговата супердумичка „пухльо” – словесен каламбур от „путьо” и „мухльо”. Но всъщност всеки обува поне веднъж в живота си тези обувки – на неяснотата, на примиреността с тази неяснота. Поне временно. Лъжа N2: тя лъже себе си, той лъже нея, че я разбира. Жената знае всичко, защото от нея идва животът. Тя не е Фонтанът на живота от едноименния филм, поне не винаги. Но ражда. Утробата й е скъпоценността, която искаме да прегърнем. Всеки силен мъж трябва да признае пред себе си, че поне веднъж в живота си е искал да проникне толкова дълбоко в обичаната жена, че да се върне в утробата й, да се изплюе на Едиповия комплекс, но да се върне там, на топлото и уютно място, където произлиза света. Жената е неразбираема обаче. Просто трябва да бъде обичана. Лъжа N3: тя лъже него, той лъже всички. Когато тя недвусмислено ти покаже, че ти си нейният свят и гради мислите си около вашето Ние, се научи да бъдеш силен. Просто вероятността скоро да последва раздяла е огромна. Лицето се променя с годините. Мечтите също. Очакванията. Въпросите. Съмненията. Тя. Брак или крах?

Пласт N3: ЗАЕДНОБИЧ
Трансформацията на любовта в обич – заеднобич. Невинаги е ясно кой всъщност държи бича, но се обичате. Един симпатичен идиот, известен при това, с дрезгаво гласче беше пял, че разбираш, че наистина обичаш една жена, когато видиш в очите й неродените си деца. Този етап, този пласт на ястието е именно това. Не абсолютната вкусотия, а сенсуална левитация. Хармония. Не е нужно да мислим за тези, които успеят да останат в това състояние и да остареят заедно – много е вероятно те да се усмихнат горчиво на всички глупости дотук, защото ще знаят неимоверно по-добре какво е щастието, но ще ни кажат, че рецепта няма, за да извървим пътя сами, копеленцата мръсни. И всъщност ще са прави. В един малко известен филм героят на Шон Конъри прегърна съпругата си (и двамата бяха на по над 60 годинки) и, гледайки трите им дъщери с техните си любови и драми, промърмори „Ако знаеха това, което знаем ние…”. Не го знаем. Не го знаем.

Често тук се връщаме към любимото сутриначало – щастие в новонастъпилата самота, следваща връзка, удовлетвореност в друга сфера на живота… Други сфери обаче реално няма. И сфери няма. Няма фигурални композиции. Всичко е безформено. Като желирана маса (можеше сравнението да е по-гадно). Птички и пчелички няма. Курове и пички няма. Купидонови стрелички има, но по-добре да не се оглеждаме за тях. Нашето сутриначало е Бог. С всичките си аспекти, респективно с всичко – с нас, с всеки свят, всяка емоция, всяка любов. „И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” /Коринтяни 13:13/.