Не обичам свещените крави! В смисъл, че не обичам когато нещо не подлежи на осмиване, подигравка или поне здравословна шега или иронизиране. Колкото до добичетата в Индия – към тях, всъщност нямам нищо напреки…ама заглавието трябваше да е малко жълтеникаво…като пикня от простинала крава…родна, не индийска.

Даже понякога се забавлявам като си измислям разни нецензурни случки с участието на „свещени крави”. Ей така – за кеф! И за ужас на сите пуритани и вся остальная  религиозная сволоч, разбира се.

Например, Мона Лиза… По-начетените й викат Джокондата, ама и това Мона Лиза не е никак случайно. Прословутата й тайнствена усмивка може да бъде обяснена по много начини. И един от тях  е ако слугата Джакомо, примерно, се е вмъкнал под широката й тъмно кафява роба – докато Леонардо (за който има съмнения, че не се е вълнувал много-много от жени) я е изтипосвал на платното си. Ако езикът на въпросния Джакомо  е бил дотатъчно грапав и палав  – усмивката си е съвсем обяснима! Я се вгледайте сега отново!

Да се вземе предвид  обаче, че през Срeдновековието  оргазмът е бил доста по-малко  бурен, поне при по-висшата  класа. Тогава сексът се е  считал за забавление на простолюдието  – нещо като чалгата по наше  време – и за една тогавашна  висша дама да покаже бурни чувства по време на секс е било все едно за една сегашна интелектуалка, да се кърши и да щрака с пръсти на концерт на Брамс.

Ами Карлсон?! С тая перка  на гърба, в колко ли женски прозорци е надничал по късни доби? Нали уж е прилично дебел мъж в разцвета на силите си – ако не го е правил това с надзъртането, никакъв мъж не е! Ама като му гледам и на него лукавата усмивчица – няма начин да не е!.

За Червената шапчица отдавна е доказано, че в оригинал приказката съвсем не е била за деца. И е била написана специално с цел да обучава неомъжените момичета на сексуално възпитание и опасностите на предбрачния сексуален живот. А после братя Грим (или Шарл Перо беше?) са преиначили нещата, за да си нямат разправии с църквата и останалите консерви… С две думи – Лошият вълк не я е изял точно! Нищо, че любовта  на мъжете уж минавала през стомаха… Една-две  педи по-надолу също минава любовен  меридиан и явно това се е знело  още от най-дълбока древност. Между другото, у нас също много се ползва израза „Ела, вълчо – изяж ме!”. И обикновено се придружава с характерно намигване…

За Снежанка и седемте  джуджета нищичко няма да кажа. Щото това съм го гледал и в порно вариант (и пак си беше анимация!) и мисля, че точно тогава загубих девствеността си – но не във физическия смисъл.

Да си призная – след тази анимация гледам със съвсем друго око и на Бамби…

Имам сериозни съмнения и относно Педя Човек – дали точно брадата му е лакът или нещо друго?! Щото мъжете рядко се перчат с дължината на брадите си…

„Малката кибритопродавачка”… Ако  предположим, че Ханс Кристиян Андерсън е бил педофил…Да оставим това! Грозна история…Той не беше ли написал  и нещо за една малка русалка?! Става ми все по-подозрителен…

Има и други подозрителни. Пипи Дългото Чорапче също е прекалено  еманципирана за девойка от онова  време. И като гледам как обича  да се гушка с Аника…ами нищо чудно… Лесбийките винаги малко ме изнервят, щото де факто сме си жива конкуренция, а и вкусът ни за жени често се припокрива.

Имам един приятел, който е убеден, че има и апокрифен вариант  на Буратино. В който всъщност куклата  не е дървена – а гумена. И е от женски пол… Но приключенията й са още  по-интересни – някой ден ще ви разправя цялата история!

За Аладин сигурно знаете истината. В цензурираният вариант не го пише, но когато духът се появил за пръв път пред него, думите му били дословно тези: „Аладине, Аладине! Като те гледам как  умело търкаш лампата – и ми се струва, че отдавна не си бил с  момиче?”. И Аладин се изчервил… Добре, че джинът му влязъл в положението, но поради естеството на ислямски морал  нямало как приказката да бъде записана в оригиналния си вид…

Ами Храбрият шивач? Онова, дето се хвалел наляво и надясно, че можел по седем наведнъж – не е ставало въпрос за мухи! То оттам и дълго време е съществувал израза „да я зашия” – като синоним на едно друго възвратно-постъпателно движение…

Али Баба и 40-те разбойника пък е  класически пример за групови изпълнения. Не ги е срам! „Съкровището в пещерата”  пък е класическа метафора – знаем  ги тези съкровища и тези тесни  пещери! Докато „Сезам, отвори се!” е  доста по-поетичен израз от „Сваляй гащите и си разтвори краката!” Но за съжаление, по нашите географски ширини се чува повече второто.

„Алиса в страната на чудесата” и тя. Направо крещяща метафора за транс-сексуални преживявания. А и там се минава през някаква тясна  дупка…

Въобще, скритите сексуални послания в така наречените „детски” приказки са толкова много…че явно ще се наложи да напиша и втора част.

Засега и тази ви стига!