Пет човека, четири демота, един клип по DEFAULT - групата на Нинко. Познавате Нинко. Да същия. В DEFAULT Нино се занимава със — screams. Остналите са Марто — strings, Миро — strings; Ачо — low noise и Пеш — sticks. Миналата седмица пихме бира с Нино, Марто и Миро.

е: ‘Айде отначало. Как се събрахте?

Нино: Миро, Марто и Ачо свирят заедно отдавна в друга група. Когато групата спира да съществува, решават, че искат нови барабанист и вокал. Видяхме се, забихме и стана. В един момент те намират барабанист и викат — ще дойде. Добре, ама аз имах точно човек за тая работа, който диша тоя въздух. Отивам и той се оказа същия. И така. После питахме един приятел как да се кръстим и той каза, че името трябва да дойде по DEFAULT. И така.
Миро: Аз държа да кажа, че групата се казва DEFAULT, защото Нинко и Пешо ходят на фитнес и не можем да ги пребием. Иначе щеше да се казваме по друг начин.
Марто: Аз пък държа да кажа, че знаем че има канадска група, която също се казва “DEFAULT”, но не ни пука…

е: А какво слушате?
Нино: Много различни работи.
Миро: Установихме, че барабанистът ни се кефи на диско!
Нино: Аз слушам доста гръндж, The Doors са ми много важни. Ачо го избива на пънк, old school rock & roll, heavy metal. Пеш и той слуша old school и гръндж. Марто е и по доста изчанчени неща. Миро харесва безумно разнообразна музика.
Миро: Аз съм музикален консуматор!
Нино: Като цяло не сме казвали: «Ей ‘тва ни кефи всички, ще правим нещо такова!». Правим това, което се случва. Така стана с “Take The Pills”. Имахме половин час в края на една репетиция, Марто засвири идеята, текстът се появи на момента и накрая беше готово.
Марто: Записахме го и то взе, че се оказа сингъл май.

е: И какво се случва с “Take The Pills”:
Нино: Опитваме се да го пласираме, а вътре се пее “go to rehab, take the pills, drink them with wine”. Абе това не е комерсиалната музика в България, но пък нашата идея не е да сме комерсиални. Заснехме клипа, сега се монтира. Очаквайте всеки момент. Много е секси. /смеят се/

е: Има ли разпределение на труда в DEFAULT — един да пише музиката, друг текста…
Нино: Няма. Марто обаче, който скромничи, основно носи идеите…
Марто: “Пиша музиката” е много силно казано.
Нино: Миро също допринася с много неща…
Миро: Аз нося инструментите, а Нино пише текстовете.
Нино: Да, става естествено. Когато всеки вложи своето собствено, парчето става общо. Та не, няма “разпределение”.

е: Нинко (вокали), как си поддържаш инструмента?
Нино: Честно ли? Джак и Боро или Кемъл. Но не пия бира около репетиция и почти не пия студено. Моята е лесна. Техните инструменти струват пари. А има случаи на групи, които излизат са свирят с уникални тупалки, между другото.
Миро: Звукът се постига с пари, всичко друго са вятърни мелници.

е: Какво се случва с ъндърграунда у нас…
Нино: Има много клубове, рокът в момента е моден, което е хубаво и ме радва. Но клубовете са добро начало и толкова. Според мен в музикалните телевизии не се обръща достатъчно внимание на ъндърграунда.
Марто: То няма музикални медии. Имаше една ММ. Хубаво е, че там остана “Фрактура”, но като цяло не съм чул по друга музикална телевизия у нас да пускат такава музика.
Нино: Има бг групи, които свирят на големи фестивали навън, но за това не се чува. Никой не знае.
Миро: Има единични бройки хора, които се опитват да правят нещо разчупено и които вярват в българския ъндърграунд. Например Гурко (“Анимационерите”), който е супер свестен пич, евала за това, което прави. Всяка седмица кани неизвестна група в “Гараж”. Ние ходихме при него на гости. А след нас имаше група от Варна, които се бяха вдигнали от там, за да дойдат за три минути да си представят парчето. Ние това не го оценяваме, а те не го приемат за даденост. На мен ми звъннаха, аз се вдигам и за половин час съм в студиото на “Гараж”.
Също и “Alarma Jazz Punk”, които правят много хубави неща по БНР. Има ентусиазъм и можем да кажем, че ъндърграундът се развива. Всеки с готина идея и готина музика, дори на демо ниво, може да си представи музиката.
Марто: Ако искаш, ще разбереш как да достигнеш до хората.
Миро: Лошото е, че много групи ги е обхванал мързелът… Иска се работа. Много е лесно да си цъкаш форума за музика, да си купиш китара за 300 лв и да “правиш” музика вкъщи. Много е лесно, ама като стане въпрос да си сериозен — да тръгнеш в студа с пет кила техника на гръб, да пътуваш час в кишата за два часа репетиция, много се отказват.

е: Защо не сте излизали още на живо?
Миро: Ние искаме да сме най-добрата група на плейбек. Защо да пеем на живо? /смеят се/
Нино: Беше брутално като снимахме клипа и трябваше да е на плейбек! Смешно е, а трябва да изглежда истинско, да се напасва…
Марто: Една бутилка ром помогна…
Нино: Както и Джак! И не помня още какво. Ама като свършихме със записа се размазахме да си изсвирим нещата, както си знаем. А иначе не свирим още на живо, защото нямаме достатъчно материал. Имаме 6–7 авторски парчета и нито един кавър. А клубовете искат кавъри.
Марто: А и искаме като излезем, да сме готови и всичко да е перфетно. Много ни се свири на живо, но аз ги спирам, за да сме готови. Не искаме от гигантското желание да сме на живо, накрая да стане зле. И все пак на 15-ти март ще сме във Fans.
Миро: С удоволствие бихме направили турне! Чирпан, Петрич, Айтос…
Нино: И Каварна за финал!
Миро: И на Spirit of Bour­gas на сцена “Домашна гроздова” /смеят се/
Нинко: Да, извън ташака, на 15-ти имаме лайв. Борим се и за Тангра Мега Рок, дано стане.

e: Добре, кажете нещо важно за край…
Миро: Нинко носи бял потник! Белият потник е много важен за нашата група. Нинко, приготвил си си за лайфа, нали?
Нино: Да, това е важно за наш’та група, ама е изтъркано. Нещо много рок звезди носят бели потници…
Миро: Затова Нинко освен по потник, ще е със здравец и надолу в Странджанска носия… Само си го представи! /масов хилеж/

DEFAULT излизат на живо на 15-ти Март в рок бар “Fans”. Имат и шанс да свирят и на Тангра Мега Рок на 24-ти същия месец. Дотогава — Take The Pills…

Още тук и тук…