Истините те връхлитат на неочаквани места. Например на Петолъчката на Сливен.

Точно там. Истината изплува някъде от вътре в теб.само за малко и после потъва обратно, докато автобусът се спуска надолу.

Всъщност не е като тази истина да беше много на дълбоко, но пък беше много добре прикривана. Прикривана със: Защото няма как да стане, защото не е времето, даже и да е мястото.

После в тоя ред на мисли, пак на неочаквано място, изплува втора истина: Прикривам я защото ме е страх! Факт — адски много ме е страх. Толкова ме е страх, че никога няма да ти кажа истината от Петолъчката. Тя ще си остане там — на петолъчката на Сливен. Страх ме е, че истината ще е край и затова тихо и уплашено, че чакам краят да дойде по друг начин. Защото краят винаги идва и това също е истина.

Всъщност подозрам, че ти знаеш тази истина. Или поне я имаш съмнения за нея. И това , че знаеш, е само още една причина да не ти я кажа. Някак потвърждава: “Защото няма как да стане, защото не е времето, даже и да е мястото.”.

Поне имах смелост да пиша в първо лице. Но това няма значение, защото  да прочетеш, ще решиш, че си измислям.