Това е твоят живот
публикувано на 12-03-2010 @ 1:07 am
…And you could have it all
My empire of dirt…
Нямаш си идея чии живот живееш, нали…
Животът не е сън. Няма да се събудиш. А понякога така ти се иска. Обаче трябва да приемеш, че си преебал половината неща. Трябва да приемеш и, че си направил неочаквано добре неочаквани неща. Че хората, които си очаквал да ги има цял живот, сега ги няма… Променили са се, вече не искат да ги има в твоя живот, а ако искат не могат. А ти си пиеш питиетата с хора, които не познаваш. Дори и да се познавате от години. И все по-често ти е по-хубаво да пиеш с хора които познаваш от вчера.
Не това не е сън. Няма да се събудиш. Животът не е сън.
Не харесваш приятелите си? Не ги познаваш? Спокойно, вероятно и те не се харесват, а още по-малко те познават. А оня грозния в огледалото познаваш ли го? А харесваш ли го… Не, нали. Нямаш ни най-малка идея кой е и как се появи в живота ти. Харесва неща, които не си предполагал, че ще харесваш; ходи на места, на които не си предполагал, че ще ти хареса и спи с хора, с които не си предполагал, че ще спиш. И му харесва.
Не това не е сън. Няма да се събудиш. Животът не е сън.
А може би оня грозния в огледалото е по-доброто ти аз. Аз, на което му пука по-малко; има по-малка нужда, от хората, които ти липсват; прави все по-малко компромиси и има по-големи шансове да успее. Харесва ти или не, това е единственото аз, което имаш. Онези, които ги няма, няма да се върнат. Както и хората, които вече ги няма в твоя живот. А хората, които не те харесват и те съдят — пука ли ти за тях?
Това е твоят живот. Научи се да го живееш, какъвто е. Не е доказано, че ще получиш друг.
Оооо мила,
))))
мислите и чувствата ми — топка мека глина, в творческите ти ваещи ги ръце… напоследък…
все по-умело и уверено държиш скалпела, с категорични и прецизни разреци работиш
Чест и почитания!
Уснихната и ръкопляскаща съм!
Хич не знаем чий сън играя, но тлеещо крепя убеждение, че възприемаме действителността като една анафаза на съня, в която арената на съзнанието бива придърпана към независими от него полюси. Затова си мисля, че е трудно да се каже, къде почва и къде свършва “моето”, тъй като в интеракцията с полюсите и деленето на насоченото навътре и насоченото навън съзнание, комай се обособяват две различни структури, макар и части от едно цяло — съзнание за мен и съзнание за “действителността извън” мен. Някой имал ли е сън, в който той да не е участвал?
+++++
Браво!
Чак сега намирам време да ви погледна…
Ама като ви видях, кои сте тук… благодаря.
много категорично се изказваш — това, че не познаваш хора, които да са се събудили, не значи, че не съществуват;
а въпросът, който не си задаваш, е Ще ми хареса ли като се събудя? може да се окаже, че всъщност не ти допада и би предпочела да продължиш да сънуваш
а всички ние сами избираме какво да сънуваме
който не го кефи, да си поръча нещо друго от менюто, моля;
а защо да се вторачваме в нещата, които не ни харесват, вместо да се концентрираме върху тези, които ни харесват
Гери, пробвала ли си да промениш “оня грозния в огледалото”?
Страхотно е Бъни.
Във всеки един от нас, живеят 2 образа.
Показваме един от тях в зависимост от хората около нас. Щастливи са онези, който успяват да са винаги едни и същи
Поздрави за текста.
@Sayuri Yoku, мерси
Бъни, няма да ми мине и през ум да наричам “оня в огледалото” “грозен”
на въпроса ти, всички се променяме постоянно, без значение дали го искаме или не; ест, че съм пробвала (кой не е) — кога по-успешно, кога не толкова..
@Лита,
What I came to understand is that change is not a choice. Not for a species of plant, and not for me.
via “Adaptation” http://www.imdb.com/title/tt0268126/quotes
angry, young & poor…
няма нищо по-хубаво от това, повярвайте ми
обожавам трудностите, пречките и препятствията, защото без тях няма смисъл да живея
когато онзи в огледалото стане красив, а грозният се настани вътре в теб, е, тогава става тъпо и задушливо
Хм, а аз все мислех, че “оня” го виждаш в огледалото, защото всъщност е в теб…
(ооо, правиш ли се, че не ме разбираш, или наистина не ме разбра)
това, което виждаш в огледалото, е онова, което другите са ти втълпили за теб, защото огледалото е тълпата, която ежесекундно те мачка и формува като топка глина, а ти се подчиняваш, няма как, защото това е валяк от безкомпромисност, и ако си крехък, просто ще се счупиш на милион парченца и колкото и да ги събираш, никога вече няма да си ти
хайде сега опитай пак да приложиш моята предишна мисъл
По-скоро ти не ме разбираш. Говоря за онзи момент, в който проглеждаш и виждаш онзи грозния в теб. И осъзнаваш, че няма как много да го промениш… Не си разбрал защо и как си се превърнал в него.
трябва ли да гледам филма за да го разбера?
Ами не, но филмът е добър въпреки Кейдж. Гелдай го.
ха, а не ти ли е малко рано за това… и аз съм тръгнала акъл да давам
)))
ами значи сме една възраст, ако наистина това те тормози и го осъзнаваш…
не бързай, давай го по-кротко, по-близо до тълпата, че когато ги изпревариш толкова много, оставаш сама и няма на кого да се опреш, та даже и за да повърнеш, дет’ се вика
Това, че всички имаме часовници, не означава, че мерим времето еднакво.
Прекрасно е чувството да напишеш първия си коментар в ентелегентно, особено на твой пост, Бъни (ако мога така да се обръщам)Възхищавам се на уникалния ти талант да описваш и най-обикновената човешка дилема с думи, които да я превърнат в нещо революционно, нахъсващо и специално. Респект
Така че поне главния герой успял да види истината за себе си. А това е първата стъпка към усъвършенстването.
А за самата публикация…
Има я и версия, в която ти си красив но просто си се огледал в някое от онези криви огледала от панаирите. На мен все другите са ми криви
Еми, мерси.
Не знам какво да кажа наистина. 
Освен, че такива коментари действат на пишещия като Редбул. 
Надявам се да коменитраш често. 
Да видиш грозния в огледалото не е страшно. Обикновено го виждаш всеки ден и свикваш с него. Свикваш и с онзи над рамото му, и с онзи, който гледа в другата посока, и с онзи, който храни котката, и с онзи, който гледа влюбено в тавана… свикваш с всичко, което си ти. И накрая вече даже не е грозно.
Гадното обаче е, когато си живял някакъв живот. Намерил си някаква красота, правил си някакви неща, накрая си решил, че може би, по изключение, съвсем случайно, има някакъв малък шанс да се изплъзнеш на съдбата и нещата да продължат да бъдат хубави.
И тогава се събуждаш.
И тогава, трябва да си платиш. Защото нищо не се дава даром.
Извинявам се, но малко се самопровокирах. Май ще се наложи да си направя блог — скоро фейсбук и туитър и форумите няма да са достатъчни за провокациите.… Това, което исках да кажа е, че това е моят живот и аз го живея всеки ден. Но е гадно, когато той се изправи и ме халоса с все сила. Било то с огледало или с нещо друго.
Това, което исках да кажа е, че това е моят живот и аз го живея всеки ден. Но е гадно, когато той се изправи и ме халоса с все сила. Било то с огледало или с нещо друго. -> точно
Наистина живота не е толкова хубав, и на моменти на някой хора им се иска да е просто сън и се надяват всеки момент да се събудят.. но трябва да различаваме реалността от съня.
Наистина както каза @Събина, не е хубаво, когато се “изправи” и те халоса със все сила.