It’s about see­ing the colours where oth­ers only see shades of grey.

It’s about optimism.

Read the rest of this entry »

Понеделник. Нов ден, нова седмица, нов месец. Началото на най-краткия месец. Старателно изтупваш обувките си от януарската киша навън и прекрачваш прага на дома му. Внимаваш да не оставиш кални следи в антрето, защото може да му направи лошо впечатление и да се ядоса… е, може и да не забележи. Не знаеш и внимаваш за всеки случай. Read the rest of this entry »

-    Помниш ли как се запознахме?

-    Не обичам да стържа моркови. Винаги се порязвам на рендето.

Предпочитам ти да ги настържеш и когато се порежеш, да те видя как инстинктивно засмукваш раничката, за да спре да кърви. Read the rest of this entry »

Look at me, Baby!… I’m in love!

Когато някой има специално отношение към теб, няма как да не забележиш… Read the rest of this entry »

Смокините се берат рано сутрин в минутите, когато са току що охладнели от вчерашната жега и едва погалени от лъчите на новия ден. Току що откъсната от дървото, повърхността и се облива от бяла течност и оставя лепкаво усещане. Ето защо непосредствено след това трябва да се измият старателно с хладка вода. Read the rest of this entry »

-О, не знах, че си от “толерантните”!

Пресичайки парка при църквата, видя, че трамваят не се задава и няма нужда да бърза. Както обикновено, по пейките имаше насядали много хора, градинката изглеждаше пълна, чуваше се детски смях, създаваше се усещане за движение. Даваше си сметка, че в момента е една от многото и би направилa впечатление само на някой свръх-любопитен зяпач. Това й харесваше в големия град – можеше да бъде незабележима част от тълпата, винаги когато поиска. Read the rest of this entry »

-    Какво правиш там в кухнята?

-    Чистя черешите от костилките.

Необходими продукти:
череши
пълномаслено кисело мляко
квасена сметана
захар
ванилия

От всички продукти сложете по толкова, по колкото усетите, че ви харесва. Read the rest of this entry »

- Я, и ти ли имаш белег на коляното!?
– Не един, а три!

Когато раната започва да заздравява, започваш да усещаш онова неприятно мравучкане, което сякаш ти напомня какво си направил. После раната хваща коричка и спира да ти досажда. Именно тогава обаче си личи най-много – тъмно червено петно, приковаващо всяко внимание. Скоро коричката пада и оставя след себе си следата, която не изчезва с времето. И докато тъмно червената кора предизвиква притеснения поглед на мнозина, то на белега се гледа със спокойствие и интерес. Докато за заздравяващата рана обясняваш, за белега разказваш.

Човек е склонен да разказва за белезите си като по картинка. Всеки белег остава, за да напомня за това, което ти се е случило, което си чувствал, което си бил. Имам три белега на коляното, които изглеждат като един. Детството ми не прояви особена оригиналност и реши да остави три пъти отпечатъка си на едно и също място. После си отиде, или поне така изглежда…

Read the rest of this entry »