Веспата бавно затихна и тя я паркира под натежалия от бели цветове розов храст. Меките форми на бялата броня се отпуснаха елегантно, а слънцето живо се отрази в хромираните спирачки. Взе хартиения плик с покупки от кошницата и незабележимо върна падналата тънка презрамка обратно на рамото си. Качвайки се по разлатите каменни стълби, видя как няколко бели листенца се отрониха върху кожената седалка на мотопеда… Read the rest of this entry »
It’s about seeing the colours where others only see shades of grey.
It’s about optimism.
Понеделник. Нов ден, нова седмица, нов месец. Началото на най-краткия месец. Старателно изтупваш обувките си от януарската киша навън и прекрачваш прага на дома му. Внимаваш да не оставиш кални следи в антрето, защото може да му направи лошо впечатление и да се ядоса… е, може и да не забележи. Не знаеш и внимаваш за всеки случай. Read the rest of this entry »
- Помниш ли как се запознахме?
- Не обичам да стържа моркови. Винаги се порязвам на рендето.
Предпочитам ти да ги настържеш и когато се порежеш, да те видя как инстинктивно засмукваш раничката, за да спре да кърви. Read the rest of this entry »
Look at me, Baby!… I’m in love!
Когато някой има специално отношение към теб, няма как да не забележиш… Read the rest of this entry »
Смокините се берат рано сутрин в минутите, когато са току що охладнели от вчерашната жега и едва погалени от лъчите на новия ден. Току що откъсната от дървото, повърхността и се облива от бяла течност и оставя лепкаво усещане. Ето защо непосредствено след това трябва да се измият старателно с хладка вода. Read the rest of this entry »
-О, не знах, че си от “толерантните”!
Пресичайки парка при църквата, видя, че трамваят не се задава и няма нужда да бърза. Както обикновено, по пейките имаше насядали много хора, градинката изглеждаше пълна, чуваше се детски смях, създаваше се усещане за движение. Даваше си сметка, че в момента е една от многото и би направилa впечатление само на някой свръх-любопитен зяпач. Това й харесваше в големия град – можеше да бъде незабележима част от тълпата, винаги когато поиска. Read the rest of this entry »
- Какво правиш там в кухнята?
- Чистя черешите от костилките.
Необходими продукти:
череши
пълномаслено кисело мляко
квасена сметана
захар
ванилия
От всички продукти сложете по толкова, по колкото усетите, че ви харесва. Read the rest of this entry »
- Я, и ти ли имаш белег на коляното!?
– Не един, а три!
Когато раната започва да заздравява, започваш да усещаш онова неприятно мравучкане, което сякаш ти напомня какво си направил. После раната хваща коричка и спира да ти досажда. Именно тогава обаче си личи най-много – тъмно червено петно, приковаващо всяко внимание. Скоро коричката пада и оставя след себе си следата, която не изчезва с времето. И докато тъмно червената кора предизвиква притеснения поглед на мнозина, то на белега се гледа със спокойствие и интерес. Докато за заздравяващата рана обясняваш, за белега разказваш.
Човек е склонен да разказва за белезите си като по картинка. Всеки белег остава, за да напомня за това, което ти се е случило, което си чувствал, което си бил. Имам три белега на коляното, които изглеждат като един. Детството ми не прояви особена оригиналност и реши да остави три пъти отпечатъка си на едно и също място. После си отиде, или поне така изглежда…
