Плажът се вие като тънка, бяла змия изпод люспите на която се отронват дребни песъчинки. Изстъргваме ги с досада от краката си, но някъде в дъното на обувките ни остават няколко дребни зрънца – ненужни сувенири-прахосъбирателници. Приличат на избледняващи спомени. Вълните плисват по тях и ги отмиват някъде… Питали ли сте се какво ни остава от тях? Read the rest of this entry »
Зениците му се разшириха и втренчиха почти хипнотизирано в танцуващите пламъци на огъня в камината. Попиваха всяка частица светлина и топлина. Read the rest of this entry »
Ха, Rammstein в София! Това трябва да си го сънувал! Read the rest of this entry »
На вечеря, без да е отпила от чашата мерло, го пита какви са според него. Гледа го в очите, гласът и не трепва, а той знае, че грешен отговор няма. В крайна сметка вече е там. Отговоря, че няма смисъл всичко да се облича в думи и че тя знае.
- В любовта не съществува win-win, казва. Read the rest of this entry »
Страх. Само това изпитваше преди да се качи на самолета .
Страх не от летенето — обичаше да е във въздуха, страх, че никой няма да я чака, че ще стои сама на някоя пейка с телефона в ръка, минутите ще се изнизват все по-бавно и по-бавно, още и още и още, докато накрая осъзнае, че това е, няма да дойде. Ще се зачете в „Искам някой някъде да ме чака… ”, за трети път този месец, ще обхване лицето си с ръце, пръстите и ще се оцветят в черно, ще избягва всеки поглед, ще мине час, максимум два, ще стане, ще попита как се стига до центъра на града, ще потърси най-близкия хотел и ще заспи.
Това се въртеше в главата и преди да чуе познатото „вече може да разкопчаете коланите си, но за вашата безопастност ви препоръчваме да ги оставите.” Кафе, сок от портокал, слушалките в ушите, поглед в облаците. За пръв път от година си беше сменила плей листа. Новата музика пак е хубава, но е… нова. Липсват и спомените как върви по улиците на разни други непознати градове с мислите за разни други хора. Read the rest of this entry »
“Израснал на улицата” започва да придобива съвсем нови и реални измерения!
Това е една история за Създателя и Създанието!
Всичко започна когато улиците отесняха и единият от тях трябваше да се махне. Войната помежду им продължаваше вече години и на всички им беше ясно, че краят е близо!
Форд-Ю – млад и нахален, агресивен и неудържим, импулсивен и краен. Беше роден в далечната 1889г. Бащите му Карл Бенц и Готлиб Даймлер, никога не бяха предполагали, че ще поведе война за територия. Направен от метал, пластмаса, кожа, с бензин в(место) кръвта. Read the rest of this entry »
Предконцертно:
Не съм върл фен на AC/ DC и никога не съм била. Но в тях има нещо, което има в малка част от изпълнителите. Те имат онова въздействие върху публиката, оная връзка, която кара сърцата да туптят, краката да подскачат високо, гърлата да крещят до продиране. Виждали ли сте как подкача по сцената чичо ви Ангъс? Не искате ли да скачате с него, не ви ли влече, не искате ли да му вземете китарата и да изкрещите „Thunder”? Аз искам! Искам и онова послание и жизненост, които той изпраща към публиката – искам и тях, искам ритъма им в моите вени. Затова слушам „Лала лала лалаааа” и се въртя на стола, нямам търпение да се слея с тълпата. Отивам на ДИ СИ – отивам да изкъртя душата, ставите и гласа си от чист, неподправен, велик рок!
След концертно: Read the rest of this entry »
Не обичам свещените крави! В смисъл, че не обичам когато нещо не подлежи на осмиване, подигравка или поне здравословна шега или иронизиране. Колкото до добичетата в Индия – към тях, всъщност нямам нищо напреки…ама заглавието трябваше да е малко жълтеникаво…като пикня от простинала крава…родна, не индийска. Read the rest of this entry »
Заглавието цели да ви подскаже, че всичко това е колкото ентелегентно, толкова и несериозно. Аз, принципно, казвам най-големите си истини точно когато се майтапя, но съм длъжен и да се застраховам. Щото повечето талибани имат много особено чувство за хумор… (If any).
Предишната ми “безбожна” публикация тук предизвика доста джангър. Това е турцизъм, но го предпочитам пред клишето “полемика”…пък и сигурно вече сте забелязали, че имам болезнена склонност да се правя на интересен. Някой ден — като посъбера пари за психолог — може и да разбера защо. А може и всички да сме така — да се правим на интересни, докато някои от нас наистина успеят да станат, а другите да се откажат окончателно. Но да се върнем на темата… Read the rest of this entry »
На Св. Валентин ще ви разкажем тяхната история. Те са — наследниците на Казанова, гларусите, рицарите и мускетарите. Изглеждат като продавачи на романтика, дори на любов. Да, ама не! Read the rest of this entry »
