“Ако сексът беше хляб, досега да се е разграбил!”, казва една приятелка. Ако добавим към този иначе простичък факт малка част от текст на песничка, става това: “No hid­den catch, no strings attached”. Read the rest of this entry »

Един приятел каза: Read the rest of this entry »

Нищо срещу четенето от монитора, ама това преебава яко oldschool-тръпката. Read the rest of this entry »

Евфемистичната натуралност ще смачка тъпите ни тикви, докато се плашим от центробежната сила на тези и онези думи. Завъртаме се около себе си заради минималистичната си, но нарцистична природа и така живеем. Думите са най-доброто. Висша ценност. Пишем всеки ден какво ли не, говорим, мислим в думи. Именно тази вербална обособеност на ежедневните социални ситуации ни поддържа живи. Жива и здрава да е Поли, която ми даде заглавието, тъй като мрази онази сладичка дума с „п“. Вагина. Влагалище. Вулва. (И с „в“ имало!) Пичка. Пещеричка. Да заровим кокалчето си в нечия градинка. Read the rest of this entry »

Джобният часовник никога не го е лъгал. „Закъснявам, ужасно закъснявам!“, си промърморва Заекът и отива да я чака на трамвайната спирка. Read the rest of this entry »

За да прилича на изискано ястие от няколко пласта, всяка романтична и не толкова връзка трябва да приключи и тогава да бъде направен анализ.

Read the rest of this entry »

Зачегъртаха те задачките, нали? Като зубрач, който няма време да си лъсне чекия в мръсната тоалетна на училищния етаж между часовете – днес има контролно, а ясно вижда тънките черни прашки на съученичката си. Тя седи пред него, той трябва да чете. Тук, в този безумно и диаболично раздвояване, се оформя неговото решение за живота, който предстои. Да четеш или да живееш. Никой не се сеща да отбележи, че живеейки, можеш и да пишеш неща, които други да четат в последствие. А, да, писателите чукат повече по принцип, но това зубрачът не го знае. Read the rest of this entry »

On Sat­ur­day after­noons in 1963

Мисля за лицето на дядо ми. Read the rest of this entry »

Детската адска злоба към заповедническия тон изкристализира в гняв, псувни и кофти възпитание като цяло. “Трябва да знаеш, че абсолютно нищо не трябва!”, твърди една приятелка, цитирайки Хорхе Букай. Read the rest of this entry »

Колкото и пъти да се опиташ да направиш нещо, този диаболичен постулат виси над главата ти като тухла, за да ти напомня да даваш винаги максимума от себе си. Преходност. Read the rest of this entry »