Валеше. Над Врaждебна пак валеше. Беше третата лятна буря за тази седмица. Небето се разкъсваше от светкавиците, които осветяваха сцената и гората от чадъри и дъждобрани пред нея. Беше отмъщение на времето. Валеше, а самолетът от Париж и Буенос Айрес закъсняваше. Закъсня с почти два часа, но пристигна точно, когато дъждът спря. Започна отмъщението на тангото. Read the rest of this entry »
Музикалната ни рубрика се оказа добър повод за първи ни блог дует.
Горещо. Горещо и лепкаво. Горещо, лепкаво, но сладко. Такова е материалното момиче, което като девица повече от двадесет години флиртува с почти всеки стил музика. И доста често и се получава. Read the rest of this entry »
Необходими продукти:
1 тиквичка
100г маслини
1 стек сьомга
Песто
Босилек
Сол
Черен пипер
Зехтин
Остави водата от чешмата да тече, да стане достатъчно студена, до лекото изтръпване на пръстите му, след което бавно изми и подсуши тиквичките. Първият ден след отпуск винаги го караше да се чувства неловко и причиняваше хаос в схващането му за реалност. Read the rest of this entry »
Мечта. Сън. Спомен. Музиката, която те издига високо. Високо в купестите облаци, отнемайки цялото струпано в теб напрежение. Издига те високо и те понася накъде на запад, на запад към залеза, към Cabo da Roca. Мястото, където земята свършва и започва морето. Мястото, където слънцето се скрива сред вълните на океана, следвано от делфините, гонещи се един друг по оставената от него пътека. Read the rest of this entry »
Покрай поредния сватбен сезон, който тази година, за щастие, почти ме пропусна, стана отново дума за хората и връзките, както и за хората във връзките. Не че аз съм особенно компетентен да се изказвам по въпроса, съдейки по дългогодишния ми “успешен” опит, но все пак успях да си изведа няколко основни теореми. Read the rest of this entry »
аз съм българче, обичам…
Представи си, че е лято. Някъде в Копривщенския Балкан. Скиташ из вече пожълтелите склонове, а слънцето направо те разтапя. Наоколо е пусто. Само в ниското се виждат стадо овце, пъплещи бавно към кошарата си. Овчарят въобще не се забелязва. Чуваш лаят на кучетата, които нареждат на овцете коя е правилната посока. Горещо и задушно е. И мирише. Мирише на буря. Read the rest of this entry »
Четвъртък е смотан ден. Каквото и да си говорим, четвъртък е смотан ден. Смотан е, защото въпреки, че знаеш че голяма част от седмицата вече е минала, почивните дни не са много близо и виждаш, че са на една ръка разстояние, но ще ти коства още доста усилия да издържиш. Смотан е, защото е поредния ден, в който искаш да заредиш пушката и да стреляш, да стреляш, да стреляш, да стреляш по почти всичко, което мърда в офиса. Абе, четвъртък си е смотан ден.
…различно, топло и лично
Спомням си три концерта на Белослава. Първият беше в аулата на Ректората на Софийския университет. Гласът й се носеше, акомпаниран само от китара, над дървените скамейки под цветните витражи и по един свой начин успяваше да се впише в ретро духа на сградата. Вторият път беше в народния театър. Музиката и беше най-доброто средство за зареждане с коледно настроение. Накрая пълната зала изпрати Белослава на крака. Третият път беше във вторник. Мястото беше отново неповторимо, а преживяването незабравимо. Read the rest of this entry »
Те: „Не е остарял въобще за последните 5 години” — с възклицание, гледайки старите снимки.
Аз: „Да, сигурно крие някой портрет в гардероба” – мълчание съчетано с недоумение в очите им. ОК, знам, понякога асоциациите ми са малко сложни за разбиране.
Аз: „Портрет в гардероба, като Дориан Грей”.
Те: „Коя е Дориан Грей?” — недоумението е в моите очи.
Аз: „Дориан Грей, от Портрет на Дориан Грей на Оскар Уайлд.” — поех си въздух, молейки се да имам търпение и този път. „ Дориан Грей държи един свой портрет в гардероба, който остарява вместо НЕГО”.
Те: „Аааа…” — засмяха се те по-скоро от учтивост. Реших да не продължавам с образователната програма. Read the rest of this entry »
