Беше преди повече от десет години в голямата зала на театър “Адриана Будевска” в Бургас. Иван Радоев, тогава още го изписваха Иван Радоев-син, ходеше по сцената гол, само по дънков гащеризон. В един момент го съблече и остана чисто гол. Това беше първата му голяма роля, а той беше новата голяма надежда на българския театър. Днес, повече от десет години по-късно, той е наложен актьор, а новата голяма надежда  се казва Ованес Торосян. Тази зиме те си партнират в “Да играе жертва” в Модерен театър. Read the rest of this entry »

снимка Павел Червенков за Капитал Light

В един момент се бях притеснила за категорията “Евала”. Не знаех какво да пускам в нея. Даже туитнах запитване, но нямаше отговор — явно не съм единствената. И това до миналата неделя, когато гледах “НепознатиТЕ” на Георги Тошев и по-точно филма за Мариус Куркински. Read the rest of this entry »

…за фон

Най-малкото заради тая реплика си струва да гледате „Прогноза”, макар че мен лично ме вдигна от седалката. Филмът не просто е хубав, ами и е български. Има култови лафове, но няма фалшиви диалози – запазена марка за родното ни кино след ’89-та.

„Прогноза” е любовен, без да е сладникав. Има политика, без да е политически. И най-важното — балкански е без да трябва задължително да си роден тук, за да ти хареса и без да е за война. Войната е само щрих. Последното веднага прави „Прогноза” годен за износ и то не само по разни арт фестивали и културни евенти, където ще го видят десет човека на кръст,  но и по кината. Read the rest of this entry »

Журналистиката в България е под всякаква критика в голямата си част, спор няма. Причините са дълга и спорна тема. Важното е, че въпреки всичко  професионализмът, усилията и добрата работа се отплащат в дългосрочен план. Пример-съпоставка – Бареков и Иво Инджев.

Read the rest of this entry »