(every)TIME
публикувано на 01-06-2009 @ 11:10 pm
Миналото.…
Ричард Бах беше казал в “Илюзии”, че човек може да си измисли миналото. Разтълкуваха ми го, като: Миналото го няма. Останал е само споменът за него. Тоест миналото е това, което си спомняме.
Следователно можем ли да си измислим минало? Можем ли да си го “спомним”, така както искаме? Вероятно можем. И пак не. Защото миналото оставя следи. То е като белезите от рани по колената ни, които имаме от деца. Вече не те боли, а споменът как си паднал когато си бил на десет вече е забравен и дори мил. Но белегът е там. Ставаш на петнайсет, на двайсет, на петдесет години, а белегът от падането си е все така на коляното ти. Може даже да забравиш от какво е. Ще си го помниш, когато си легнеш с някой за пръв път и той или тя те попита какво е това на коляното ти. Но после и двамата ще забравите и белегът ще стане нещо нормално във връзка ви, както бенките или формата на пръстите и ноктите ви. Read the rest of this entry »
Cleaning Out My Closet…
публикувано на 21-03-2009 @ 8:44 pm
По природа съм много любопитно коте — искам всичко да знам. Като отида някъде на гости разглеждам, душа, ако човека ми е близък, пипам туй — онуй… Винаги искам да знам, за да имам пълна картина за нещата.
Снощи се замислих каква част от миналото на мъжете, с които съм, искам да знам. И открих, че искам да знам, но само важните неща. Не ме интересува всяка мината жена. Интересуват ме миналите — те са важни. Не ме интересуват подробности от типа: кой, кога, къде и колко пъти. Даже бройките не искам да знам. Виж разните пикантерии са ми интересни. Тройка или друга многобройка — искам да знам. Секс на открито, секс с чужденки, секс с мъже! Да, да и… O, да!!! Секс с животни и други изпълнения от графа гнусни… тук май няма верен отговор.
