Петък 13ти е, момичета и момчета. Едно кафе ухае на канела в ляво от мен. На вън пече зимно слънце, а хората щъкат. Не знам какво правят черните котки, но моят бяло-риж екземпляр гони гълъби през стъклото. Той от кучета не го е страх — не е виждал такова нещо освен при ветеринар. Read the rest of this entry »
Изборите не са конно състезание, изборите са състезание на идеи. Когато гласуваме, показваме зад кои идеи за бъдещето си стоим, а не залагаме на кон. За съжаление, много хора гледат на изборите като на залог кой ще финишира пръв, а не като на заявка кой харесват и кой искат да спечели. Read the rest of this entry »
След две седмици – на 7 юни, са изборите за Европейски парламент (ЕП). Че политически дебат няма, това е ясно, и блогърите го отбелязаха. Но нека да върнем дори още една стъпка назад. Според мен няма дори яснота що е то европейски парламент и как функционира. Всъщност това е напълно обяснимо, тъй като цялата структура на Европейския съюз (ЕС) е сложна, бюрокрацията е огромна и след всяко следващо споразумение има някакви промени. Често са минимални, но промени има. Затова да следиш политическата система на ЕС изисква постоянство и четене, не е чудно, че масово хората не знаят за какво иде реч.
…малко мисли
Родена съм през 1983. Тръгнах първи клас през 1989 и бях първото поколение, което не казваше Другарко, не носеше униформи, не ставаше пионерчета и чавдарчета и не учеше руски в училище. Помня малко от комунизма, като вероятно голяма част от това, което мисля за спомени е украсено от разкази, от прочетеното и от чутото. Помня обаче ясно момента, в който разбрах, че комунизма е нещо лошо, което не трябва да се връща. Беше в момента, в който майка ми ми разказа как книгите са били забранявани, имало е свободен достъп само до определени четива, а за четенето на забранените са наказвали жестоко. Последва разказ и за музиката, дрехите и прическите. Да кажа, че мразя комунизма, би било пресилено. Да кажа, че нямам лоши чувства към него обаче би било лъжа.
