Веспата бавно затихна и тя я паркира под натежалия от бели цветове розов храст. Меките форми на бялата броня се отпуснаха елегантно, а слънцето живо се отрази в хромираните спирачки. Взе хартиения плик с покупки от кошницата и незабележимо върна падналата тънка презрамка обратно на рамото си. Качвайки се по разлатите каменни стълби, видя как няколко бели листенца се отрониха върху кожената седалка на мотопеда… Read the rest of this entry »

Show­ing up late to work because you stopped for cof­fee along the way.

“I told them I got stuck in traf­fic, but really I was run­ning latte.”

Е хайде, на кой не се е случвало!
Ти на време ли дойде на работа днес?

Колегата Пешев подхвърли поредна щафета, този път на тема графици. Да бъда честна, тоя интерес към кой какво, кога и как си бръсне ми е леко притеснителен, колега. Вече грам тайна и лична святост, или лична тайна и святост, все тая, не ни остана покрай тоя интензивен онлайн живот. Но понеже обещах на Марио и Аспарух да издам женски потайности, та няма как… Read the rest of this entry »

Колежката Караджова, Мира Караджова , днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like” в снимки — ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата… Read the rest of this entry »

“It was that kind of a crazy after­noon, ter­rif­i­cally cold, and no sun out or any­thing, and you felt like you were dis­ap­pear­ing every time you crossed a road.”

- J.D. Salinger, The Catcher in the Rye

… за фон — Amado

Това е един от онези следобеди, които ти изглеждат като сцена от холивудска романтична комедия. Не от тъпите, а от тези които те  карат да се замислиш, натъжават те приятно, карат те да се замислиш. Карат те да пророниш една скрита сълза за романтиката и една за това как рядко я оценяваме. Беше от онези моменти, които когато ги опишеш на лист се профанизират и изглеждат твърде обикновени и неестествени, точно защото са истински. Защото не са част от сценарии и не са логични. Защото не знаеш какво ще стане в следващата сцена. Може да стане, но може и да не стане. Това е от онези истории, в които и да има пушка на стената, тя няма да гръмне, защото това не е пиеса, а разказ за истинския живот. И ако наистина има пушка на стената, то тя е приумица на някой дизайнер, а не на велик драматург.
Read the rest of this entry »

Мълчанието между двама души ражда тишина. Тишината не е звук, тя е усещане. Може да е тежкото, задушаващо усещане за напрежение, яд  или гняв. Може да е усещане за неизказани неща или за невъзможността да се кажат, въпреки желанието.  Може да е усещането за скука.  Но може и да е усещането за пълна хармония. Read the rest of this entry »