Твърде късно научих, че в програмата на София Филм Фест ще има прожекция на “Храна за душата” (Soul Kitchen). Само една прожекция и беше започнала от около двайсет минути, когато разбрах за нея.

Има спорове как точно се произнася името на Fatih Akin — Фатих, Фати, Акин или Акън. Важното е, че в момента той безспорно е най-добрия европейски режисьор. Задължителните заглавия от него са “Музиката на Истанбул” (Cross­ing the Bridge: The Sound of Istan­bul) и “Срещу стената” (Gegen die Wand). “Храна за душата” е последната лента на Акин, като междувременно видяхме и прекрасния “Ню Йорк, обичам те”, в който участва с история. Но да караме подред. Read the rest of this entry »

Ако си жена и си под да речем 40 и не ти се случвала поне една от всичките ситуации от дванайсетте години на “Секса и града” или лъжеш или нещо с теб, хич, ама хич не е наред.

“Сексът и града” е култов, точно защото всяка една от нас го живее или е преживяла поне една малка част от него и то без София не е Ню Йорк.Няма значение, защото всъщност мъжете и жените и отношения между тях, малко или много си приличат навсякъде. Както казва една любима италианска песен: Просто е. Като да се срещнете, да се загубите, да се влюбите, пак да се намерите, да се разделите… Read the rest of this entry »

Още един свеж повей във вмирисания на мухъл килер на българското кино

…музика

Да започнем по британски. Bol­locks! Писна ми да слушам как филмът ставал “като за български”. Нали искахме да сме част от света, ето вече сме част от света и ще мерим общо, а не „като за…” – пък и “Мисия Лондон” не е по-лош от 2/3 от безумните американски комедии, излезли през последните няколко години. Но то пък това не е особено постижение… Read the rest of this entry »

Няма как да се разминем с ” Аватар” манията, затова днешната дума на деня е “Avatar Fetish”. Read the rest of this entry »

Днес ми се въртят няколко текста в главата. Има и няколко на back­burner-а в една папка на десктопа, обаче… Всяко нещо си има точното време и явно днес не им е деня на тия текстове. Тази вечер явно е време за малко музика и филми.

Нямам спомен как, но преди около час — два взех да си ровя в YouTube някакви музички, защото ме мързи да ставам да ровя шпинделите. Ta през “Inshal­lah” (бг. Ако е рекъл, Господ!) на Out­landish, някак стигнах до разни индийски денс сцени. Така ми се зароди идеята да взема да ви представят трите индийски филма, които най-много са ме впечатлили.

Read the rest of this entry »

* и Баба Зула за фон…

Понякога ми е много трудно да обясня на българи емигранти, защо да живееш в България е готино. В неделя ми се прииска да им опиша пълната зала 1 на НДК, правостоящите или хората които се редяха на опашка, за да влязат.  Прииска ми се да им опиша как интелигентната част от българите могат да се радват на турска група, на зурните и на кючекчийките на сцената, без да им слагат етикет „чалга”. Прииска ми се да им опиша как всяко място в залата е заето за прожекцията на новия филм на Вим Вендерс. Обаче няма смисъл, предпочитам да говоря за други неща. Read the rest of this entry »

Това е tagline-а на „Rev­o­lu­tion­ary Road”, филма преведен у нас като „Пътят на промените”. „Rev­o­lu­tion­ary Road” е новата лента на съпруга на Кейт Уинслет — Сам Мендес („Американски прелести”). Самата Кейт играе във филма и то отново с Леонардо ДиКаприо.

„Rev­o­lu­tion­ary Road” обаче прави нещо много повече от това, да докаже, че Кейт и Лео всъщност са първокласни актьори, а не просто „ония двамата” от „Титаник”. Всъщност те винаги са били такива, просто „Rev­o­lu­tion­ary Road” е поредното доказателство и за двамата. Кейт даже взе Оскар в началото на тази седмица, но за „The Reader”. Лео академията упорито подминава от Титаник насам, но това май само го амбицира да прави все по-хубави филми. Read the rest of this entry »

Мат и Лиза се срещат на концерт в Лондон. Изчукват се и започват връзка пълна с рок, нежност, пътувания и много, много секс… Готин, разкрепостен, разнообразен секс… Някои даже биха го нарекли перверзен.

Лиза е леко лудичка американка. Мат изучава леда – glaciol­o­gist са вика тая работа . Мат разказва за историята си с Лиза, но не говори във филма. Лиза говори - изброява всичките си гаджета от различни националности. Сексът между Мат и Лиза е страхотен… Когато Геша (Моло) ми го препоръча, каза:” Събина, филмът е почти порно, да знаеш.” След като го гледах аз пък казах: “Не, Геш. Филмът е за любов.” Read the rest of this entry »