АЗ си теглех книги от читанката. АЗ все още си я ползвам. Имам я на харда, но и новата версия кефи — поне с името, не знам какво и е различното от старата.

Не знам как точно са се случвали нещата технически — дали някой пич е седнал да преписва книгите или са ги сканирали. Не знам с някоя програмка на компа е ставала от gpg на текстови файл, но ако е първия случай — аз предлагам да се издигне паметник на тия пичове. Щото, ако не го направим — все едно да забравим кой е Стойко Владиславов — предпочитам това му име заради сходството с моето. Тоя пич не е правил нещо по-различно. Във втория случай пак предлагам същото, просто някъде трябва да уточним как новите технологии ни правят една идея по-мързеливи.  Read the rest of this entry »

Всъщност са много повече от два, защото когато ми трябва книга отивам и си я купувам. Може да съм консерва, но аз електронни книги не чета, още по малко слушам. Как нещо, което слушаш е книгa, по дяволите?

Точно защото си купувам книгите, нищо че нямам време да ги чета и повечето стоят като мебели, никога на съм посещавала сайта chitanka.info. И да не сте знаели що е то Читанка, ако ползвате интернет, вече значете след вчерашната смешна акция на ГДБОБ. И все пак… Read the rest of this entry »

Те: „Не е остарял въобще за последните 5 години” — с възклицание, гледайки старите снимки.
Аз: „Да, сигурно крие някой портрет в гардероба” – мълчание съчетано с недоумение в очите им. ОК, знам, понякога асоциациите ми са малко сложни за разбиране.
Аз: „Портрет в гардероба, като Дориан Грей”.
Те: „Коя е Дориан Грей?” — недоумението е в моите очи.
Аз: „Дориан Грей, от Портрет на Дориан Грей на Оскар Уайлд.” — поех си въздух, молейки се да имам търпение и този път. „ Дориан Грей държи един свой портрет в гардероба, който остарява вместо НЕГО”.
Те: „Аааа…” — засмяха се те по-скоро от учтивост. Реших да не продължавам с образователната програма. Read the rest of this entry »

Колежката Караджова, Мира Караджова , днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like” в снимки — ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата… Read the rest of this entry »