На вечеря, без да е отпила от чашата мерло, го пита какви са според него. Гледа го в очите, гласът и не трепва, а той знае, че грешен отговор няма. В крайна сметка вече е там. Отговоря, че няма смисъл всичко да се облича в думи и че тя знае.
- В любовта не съществува win-win, казва. Read the rest of this entry »
Страх. Само това изпитваше преди да се качи на самолета .
Страх не от летенето — обичаше да е във въздуха, страх, че никой няма да я чака, че ще стои сама на някоя пейка с телефона в ръка, минутите ще се изнизват все по-бавно и по-бавно, още и още и още, докато накрая осъзнае, че това е, няма да дойде. Ще се зачете в „Искам някой някъде да ме чака… ”, за трети път този месец, ще обхване лицето си с ръце, пръстите и ще се оцветят в черно, ще избягва всеки поглед, ще мине час, максимум два, ще стане, ще попита как се стига до центъра на града, ще потърси най-близкия хотел и ще заспи.
Това се въртеше в главата и преди да чуе познатото „вече може да разкопчаете коланите си, но за вашата безопастност ви препоръчваме да ги оставите.” Кафе, сок от портокал, слушалките в ушите, поглед в облаците. За пръв път от година си беше сменила плей листа. Новата музика пак е хубава, но е… нова. Липсват и спомените как върви по улиците на разни други непознати градове с мислите за разни други хора. Read the rest of this entry »
Нещо малко от рийдъра… Read the rest of this entry »
За да прилича на изискано ястие от няколко пласта, всяка романтична и не толкова връзка трябва да приключи и тогава да бъде направен анализ.
Понякога един мъж губи разума си. Дали вътрешното противоречение между нежните ни раними души и голямото бравадо, което не ни позволява да бъдем искрени, ни кара да започнем да злоупотребяваме и да се самоунищожаваме. Или вътрешната ни несигурност, комбинирана с вроден талант и доста късмет, благодарение на които задоволяваме вроденото си сребролюбие, избиват в посока грандиозно и грозно перчене – купуване на скъпи дрехи, коли и парадиране с тях. Read the rest of this entry »
A обича B. B обаче иска С, който е женен за D, а F и G завиждат на D и C, защото си мислят, че това, което имат е перфектно. Всъщност обаче D е уморен до смърт от C и иска само да е безсмислено свободен. Read the rest of this entry »
- Помниш ли как се запознахме?
- Не обичам да стържа моркови. Винаги се порязвам на рендето.
Предпочитам ти да ги настържеш и когато се порежеш, да те видя как инстинктивно засмукваш раничката, за да спре да кърви. Read the rest of this entry »
Let us have wine and women, mirth and laughter,
Sermons and soda-water the day after.
Lord Byron
Don Juan
…първа част на “Потно горещо” е тук.
Скоро беше рожденият й ден. Обадих се на сестра й, че ще идвам. Тя много се зарадва. Помолих да не казва на как си. Нека бъде изненада, си казах. Дали приятна или неприятна – ще се види. Сестра й – един страхотен човек с голямо сърце и душа. По-добра от самата себе си. Тя е човекът, който ми помогна. Тя е човекът, който не ме остави сам. Read the rest of this entry »
Беше потно горещо. Слънцето лазеше всяка сутрин по врата ми през спуканото стъкло на студентския ми прозорец. С топлите си дълги лъчи ме галеше възбуждащо, като меки женски пръсти с добре оформен и леко дерящ маникюр. Това бяха първите и последните ми 10 приятни ранни юнски утринни събуждания. Работех усилено върху професионалните си ангажименти и се подготвях за дипломиране. През нито една гънка на мозъка ми не минаваше мисълта, че ме чака жежко лято с женски емоции, мъжки сълзи и разочаровани момчешки стъпки за пристъпване към самоубийство на гордостта – няколкократно. В началото бе пътуването – чак до крайната ни югоизточна морска пясъчна точка. Read the rest of this entry »
