Sofia Rocks: Не, не беше сън
публикувано на 29-06-2010 @ 11:36 pm
Ха, Rammstein в София! Това трябва да си го сънувал! Read the rest of this entry »
Ха, Rammstein в София! Това трябва да си го сънувал! Read the rest of this entry »

Валеше. Над Врaждебна пак валеше. Беше третата лятна буря за тази седмица. Небето се разкъсваше от светкавиците, които осветяваха сцената и гората от чадъри и дъждобрани пред нея. Беше отмъщение на времето. Валеше, а самолетът от Париж и Буенос Айрес закъсняваше. Закъсня с почти два часа, но пристигна точно, когато дъждът спря. Започна отмъщението на тангото. Read the rest of this entry »
Предконцертно:
Не съм върл фен на AC/ DC и никога не съм била. Но в тях има нещо, което има в малка част от изпълнителите. Те имат онова въздействие върху публиката, оная връзка, която кара сърцата да туптят, краката да подскачат високо, гърлата да крещят до продиране. Виждали ли сте как подкача по сцената чичо ви Ангъс? Не искате ли да скачате с него, не ви ли влече, не искате ли да му вземете китарата и да изкрещите „Thunder”? Аз искам! Искам и онова послание и жизненост, които той изпраща към публиката – искам и тях, искам ритъма им в моите вени. Затова слушам „Лала лала лалаааа” и се въртя на стола, нямам търпение да се слея с тълпата. Отивам на ДИ СИ – отивам да изкъртя душата, ставите и гласа си от чист, неподправен, велик рок!
След концертно: Read the rest of this entry »
Първото нещо, кеото си помислих, когато ми пуснаха “Близо” беше, че трябва да се чуе на живо. Рут обаче не живее в България, затова не е като да можеш да я чуеш всеки петък в някой от всичките три-четири клуба, които предлагат джаз и соул. В крайна сметка, Рут си дойде и направи два лайфа през Април и ще има още един и през Май. Read the rest of this entry »
И този уикенд не мина без жива музика! Read the rest of this entry »
Понякога един мъж губи разума си. Дали вътрешното противоречение между нежните ни раними души и голямото бравадо, което не ни позволява да бъдем искрени, ни кара да започнем да злоупотребяваме и да се самоунищожаваме. Или вътрешната ни несигурност, комбинирана с вроден талант и доста късмет, благодарение на които задоволяваме вроденото си сребролюбие, избиват в посока грандиозно и грозно перчене – купуване на скъпи дрехи, коли и парадиране с тях. Read the rest of this entry »

Miles Davis – My Funny Valentine
Дъжд…тихо тарапанеше по покриви и прозорци. Read the rest of this entry »
Едни от най-хубавите неща са черни. Черното кафе, черния шоколад, (малката) черната рокля, чернатa музика, черните мъже… Човек има нужда от нещо истинско и черно от време на време. Read the rest of this entry »