Придобива се при статус In Relationship. Или –shit, Джулето е гений понякога.
Забелязали ли сте, че с любовта към любимия мъж идва и любовта към хобитата му? Когато започнат връзка, много жени започват да се занимават с катерене, ходене сред природата, каране на ски, знам ли и аз, важното е, че са все неща, които преди това не са правили. Read the rest of this entry »
Седеше до прозореца, загледана в танца на мълниите по нощното небе. Огромни, ярки отблясъци, неописуемата красота на дива сила.
Има мъже, които не са направени за обичане. Те са страст. Има жени, които настръхват като ги видят, като от електрическа вълна. Read the rest of this entry »
Един приятел каза: Read the rest of this entry »
Да срещнеш нормален мъж е като да срещнеш крокодил. Освен ако не си в Австралия, а ти не си, това е учудващо, странно и неочаквано. Стоиш, пулиш се и гледаш да не показваш страх. Хем ти се ще да избягаш, хем не можеш. Крокодил е мама му стара, как да не искаш да го опознаеш и изучиш. Read the rest of this entry »
Тя е къдрава и често шумна. Говори много и ръкомаха, когато се чувства застрашена. Напада. Read the rest of this entry »
Той се усмихва тихо. Гледа надолу и клати глава все едно знае някаква голяма тайна, която аз не знам. Има големи черни очи и ме гледа отдолу под големите си черни вежди. Говори малко, слуша много и внимателно. Read the rest of this entry »
На вечеря, без да е отпила от чашата мерло, го пита какви са според него. Гледа го в очите, гласът и не трепва, а той знае, че грешен отговор няма. В крайна сметка вече е там. Отговоря, че няма смисъл всичко да се облича в думи и че тя знае.
- В любовта не съществува win-win, казва. Read the rest of this entry »
Страх. Само това изпитваше преди да се качи на самолета .
Страх не от летенето — обичаше да е във въздуха, страх, че никой няма да я чака, че ще стои сама на някоя пейка с телефона в ръка, минутите ще се изнизват все по-бавно и по-бавно, още и още и още, докато накрая осъзнае, че това е, няма да дойде. Ще се зачете в „Искам някой някъде да ме чака… ”, за трети път този месец, ще обхване лицето си с ръце, пръстите и ще се оцветят в черно, ще избягва всеки поглед, ще мине час, максимум два, ще стане, ще попита как се стига до центъра на града, ще потърси най-близкия хотел и ще заспи.
Това се въртеше в главата и преди да чуе познатото „вече може да разкопчаете коланите си, но за вашата безопастност ви препоръчваме да ги оставите.” Кафе, сок от портокал, слушалките в ушите, поглед в облаците. За пръв път от година си беше сменила плей листа. Новата музика пак е хубава, но е… нова. Липсват и спомените как върви по улиците на разни други непознати градове с мислите за разни други хора. Read the rest of this entry »
Барманът му остави поредното двойно уиски. Read the rest of this entry »
