Придобива се при статус In Relationship. Или –shit, Джулето е гений понякога.
Забелязали ли сте, че с любовта към любимия мъж идва и любовта към хобитата му? Когато започнат връзка, много жени започват да се занимават с катерене, ходене сред природата, каране на ски, знам ли и аз, важното е, че са все неща, които преди това не са правили. Read the rest of this entry »
Казват, че карането на колело не се забравя. Щом веднъж си се научил — остава за цял живот.
Движенията са прости и отработени — сядаш, слагаш си краката на педалите, завърташ ги, те завъртат разни ремъци и вериги, колелата се задвижват, а когато набереш нужната скорост, многобройните спици се виждат като една единствена…
Дните му бяха станали като спиците на колелото — еднакви, неразличими по нищо един от друг. Ставаше сутрин с една единствена мисъл в главата — дозата. Тази мисъл автоматично завърташе един друг механизъм — да намери парите, да се обади на дилъра, да се добере до безценните пет или десет грама, да забрави за всичко… за няколко часа. И после пак. Read the rest of this entry »
Тя е къдрава и често шумна. Говори много и ръкомаха, когато се чувства застрашена. Напада. Read the rest of this entry »
Той се усмихва тихо. Гледа надолу и клати глава все едно знае някаква голяма тайна, която аз не знам. Има големи черни очи и ме гледа отдолу под големите си черни вежди. Говори малко, слуша много и внимателно. Read the rest of this entry »
Нищо срещу четенето от монитора, ама това преебава яко oldschool-тръпката. Read the rest of this entry »
На вечеря, без да е отпила от чашата мерло, го пита какви са според него. Гледа го в очите, гласът и не трепва, а той знае, че грешен отговор няма. В крайна сметка вече е там. Отговоря, че няма смисъл всичко да се облича в думи и че тя знае.
- В любовта не съществува win-win, казва. Read the rest of this entry »
Страх. Само това изпитваше преди да се качи на самолета .
Страх не от летенето — обичаше да е във въздуха, страх, че никой няма да я чака, че ще стои сама на някоя пейка с телефона в ръка, минутите ще се изнизват все по-бавно и по-бавно, още и още и още, докато накрая осъзнае, че това е, няма да дойде. Ще се зачете в „Искам някой някъде да ме чака… ”, за трети път този месец, ще обхване лицето си с ръце, пръстите и ще се оцветят в черно, ще избягва всеки поглед, ще мине час, максимум два, ще стане, ще попита как се стига до центъра на града, ще потърси най-близкия хотел и ще заспи.
Това се въртеше в главата и преди да чуе познатото „вече може да разкопчаете коланите си, но за вашата безопастност ви препоръчваме да ги оставите.” Кафе, сок от портокал, слушалките в ушите, поглед в облаците. За пръв път от година си беше сменила плей листа. Новата музика пак е хубава, но е… нова. Липсват и спомените как върви по улиците на разни други непознати градове с мислите за разни други хора. Read the rest of this entry »
…или аман от чекиджии
Скоро една позната ни запозна (via Facebook) с една интересна статистика за порното в интернет пространството. Накара ме да се замисля за съвременната пристрастеност на някои хора към порното.
Че всеки е гледал порно поне веднъж, това е ясно. Кога обаче гледането на клатещи се, често недотам привлекателни, каки се превърна в занимание подобно на хоби, спорт, или чисто и просто навик? Кога човек се пристрастява към гледането на порно и започва да предпочита лъскането пред компютъра или телевизора, вместо да отиде и да плясне жена си по дупето?
Тъй като не познавам жени върли фенки на гледането на порно, ще посветя поста си на мъжете, въпреки, че статистиката показва, че жените никак не отстъпват. Read the rest of this entry »
Напоследък всеки иска да е силен — правим мускули във фитнеса, искаме да се справяме сами с всичко и после да се бием в гърдите или просто да се бие с някого. Едни пребиват непознати хора пред заведенията, други пребиват жените си, а трети просто псуват телевизора. Всеки според физическия и умствения си потенциал, само че в обратна пропорционалност. Read the rest of this entry »
